Кладенците на нашата история

Имахме някога
кладенци, малко.
Те разхлаждаха устите ни
в години на суша
в години на жажда
на змии, на скакалци.
Напълниха ги с трупове.

Вдетинявал, казват, господ
онзи, когото да погуби желае.
Но защо нас ?

С чекръг изтегляхме
черната вода на злощастието
Уж неподозирайки
не знаейки уж,
че там бълбука разложението.
Нашите кладенци,
хилядолетни
затрупахме
с труповете на враговете,
със скодоумие и глупост.

И сега обезводнени,
дрипави
без сили,
вървим задъхани,
самодоволни
към бъдещето...

Превела от гръцки: Василка Хаджипапа